Целта е просто една мечта с краен срок!

Това е историята на една красива жена с много скромен произход, която имала величествени и красиви мечти. Едно младо мексиканско момиче се омъжило на 16 години. След две години и двама сина, тя се развела и останала сама да отглежда децата си. Но била горда и решена да осигури

достоен живот за себе си и синовете си.

 След като пресякла реката Рио Гранде с всичкото си имущество, вързано в един обикновен шал, тя се установила в Ел пасо, Тексас. Работила в една пералня за долар на ден, но никога не забравила призванието си да изгради един достоен живот, макар и в сянката на бедността.

Докато работила в Тексас, чула, че в Калифорния може да печели повече. И така, със седем долара в джоба си, тя и двамата й сина взели автобус за Лос Анжелес. Там започнала да мие чинии и междувременно се наемала на всякаква друга работа, която успявала да намери. Колкото могла заделяла настрани. Когато спестила 400 долара, заедно с леля си купили малка пекарница за мексикански царевични питки, в която имало машина за правене на питките и малка мелница.

Двете с леля й толкова се прочули със своите царевични питки, че скоро могли да отворят още една пекарница. А когато лелята остаряла и не можела повече да работи, младата жена откупила нейния дял от бизнеса.

 Годините се въртели и не след дълго, двете й малки пекарни прерастнали в "Мексиканските храни на Рамона", най-големият мексикански хранителен концерн в Щатите, в който работели над 300 души.

 След като постигнала финансова сигурност за себе си и синовете си, смелата млада жена насочила енергията си към издигане равнището на живот на своите сънародници - мексиканците в Америка. "Нужна ни е наша собствена банка" - помислила си тя. Не минало много време, тя и шепа приятели основали Панамериканската национална банка в Източен Лос Анжелес. Предназначението на банката било да обслужва мексиканската общност в Америка.

Днес авоарите на тази банка възлизат на

повече от 22 млн. $ , като 86 % от депозитите са с латиноамерикански произход. Но успехът на тази млада жена не дошъл лесно.Невярващите експерти й казвали, че няма да успее да го направи. „Американците с мексикански произход не могат да основат банка - твърдели те. Пък и ти не си достатъчно квалифицирана, за да я управляваш.

Никога няма да се справиш." Тя тихо им отговорила: "Мога и ще го направя". И го направила.

Тя и партньорите й открили банката в едно ремарке. Но да продаваш акции на мексиканците се оказало голям проблем, защото хората нямали вяра в самите себе си. И когато ги увещавала да купят акции, те отказвали с думите: "Какво те кара да мислиш, че можеш да имаш банка? От 10-15 години все се опитваме и все неуспешно. Не виждаш ли - от мексиканците банкери не стават."

 Но тя постоянствала и сега тази банка е илюстрация на една от най-големите истории за успех в Източен Лос Анжелес…

След като Панамериканската национална банка преуспяла, нашата героиня Рамона Бануелос се насочила към още по-големи висоти и станала тридесет и четвъртият

ковчежник на Съединените щати. Нейният подпис фигурира върху милиони щатски долари.Можете ли да си представите това? Една бедна мексиканска емигрантка,

която имала голяма мечта и станала ковчежник на най-голямата финансова общност в света.

 Днес Рамона Бануелос(на 89 г.), с всичко, което името й вече означава, се е върнала обратно в Южна Калифорния, заета с новите си мечти, преследвайки новите си цели. И всичко това с ясното съзнание, че ЦЕЛТА Е ПРОСТО ЕДНА МЕЧТА С КРАЕН СРОК. 

                                                                   Джо Витале