Завръщане към... себе си!

Моето щастие съм си аз, а не ти!

Не само защото ти може да си просто един зрител, но и защото ти искаш да бъда нещо, което аз не съм.

Не мога да бъда щастлива, когато се променям, само и само, за да задоволя твоя егоизъм.

Нито пък мога да се чувствам спокойна, когато ме обвиняваш, че не мисля като теб или че не виждам нещата така, както ги виждаш ти.

Наричаш ме бунтарка. Обаче, всеки път, когато не се съгласявам с теб, ти се бунтуваш срещу мен.

Не се опитвам да променям твоя ум - знам, че е трудно да бъдеш просто себе си. И не мога да ти разреша да ми диктуваш каква да бъда аз, защото цялото ми внимание е съсредоточено в това да бъда себе си.

Казваш, че съм прозрачна и лесно ме забравят. Тогава защо се опитваш да ме използваш , за да докажеш на себе си кой си ти?

                                                             Мишел, 1969 г.

Да се завърнем към себе си. Имаме такива прекрасни възможности! Да виждаме, да чуваме и да докосваме, да помирисваме и да вкусваме, да чувстваме и да обичаме, да се смеем… Какво богатство! Но сме забравили как да го правим. Уникални сме, но се задоволяваме с посредственост. Когато признаем колко е важно да се завърнем към уважението към себе си, да обичаме себе си и да осъзнаем, че всичко произхожда от вътрешния ни свят, тогава имаме какво да дадем на другите…