Посадих шепичка дребни монети в плодородна
почва. Полях ги с много ентусиазъм и вяра. Позволих си да мечтая. Запушвах си
ушите, за да не чувам подигравките. Затварях си очите, за да не виждам фактите,
защото знам, че в повечето случаи нещата
не са такива, каквито изглеждат.
Харесва ми да вярвам, когато другите казват,
че е невъзможно. Заинатявам се още повече да вярвам, когато другите клатят
глава състрадателно, сякаш съм се побъркала. Харесва ми да вярвам и когато
логиката ми казва, че не бива. Тогава съм най-любопитна да видя какво ще се
получи. Харесва ми, че в света на вярата няма граници. И колкото повече вярвам,
толкова повече вярвам...
