Целта е просто една мечта с краен срок!

Това е историята на една красива жена с много скромен произход, която имала величествени и красиви мечти. Едно младо мексиканско момиче се омъжило на 16 години. След две години и двама сина, тя се развела и останала сама да отглежда децата си. Но била горда и решена да осигури

достоен живот за себе си и синовете си.

 След като пресякла реката Рио Гранде с всичкото си имущество, вързано в един обикновен шал, тя се установила в Ел пасо, Тексас. Работила в една пералня за долар на ден, но никога не забравила призванието си да изгради един достоен живот, макар и в сянката на бедността.

Докато работила в Тексас, чула, че в Калифорния може да печели повече. И така, със седем долара в джоба си, тя и двамата й сина взели автобус за Лос Анжелес. Там започнала да мие чинии и междувременно се наемала на всякаква друга работа, която успявала да намери. Колкото могла заделяла настрани. Когато спестила 400 долара, заедно с леля си купили малка пекарница за мексикански царевични питки, в която имало машина за правене на питките и малка мелница.

Двете с леля й толкова се прочули със своите царевични питки, че скоро могли да отворят още една пекарница. А когато лелята остаряла и не можела повече да работи, младата жена откупила нейния дял от бизнеса.

 Годините се въртели и не след дълго, двете й малки пекарни прерастнали в "Мексиканските храни на Рамона", най-големият мексикански хранителен концерн в Щатите, в който работели над 300 души.

 След като постигнала финансова сигурност за себе си и синовете си, смелата млада жена насочила енергията си към издигане равнището на живот на своите сънародници - мексиканците в Америка. "Нужна ни е наша собствена банка" - помислила си тя. Не минало много време, тя и шепа приятели основали Панамериканската национална банка в Източен Лос Анжелес. Предназначението на банката било да обслужва мексиканската общност в Америка.

Днес авоарите на тази банка възлизат на

повече от 22 млн. $ , като 86 % от депозитите са с латиноамерикански произход. Но успехът на тази млада жена не дошъл лесно.Невярващите експерти й казвали, че няма да успее да го направи. „Американците с мексикански произход не могат да основат банка - твърдели те. Пък и ти не си достатъчно квалифицирана, за да я управляваш.

Никога няма да се справиш." Тя тихо им отговорила: "Мога и ще го направя". И го направила.

Тя и партньорите й открили банката в едно ремарке. Но да продаваш акции на мексиканците се оказало голям проблем, защото хората нямали вяра в самите себе си. И когато ги увещавала да купят акции, те отказвали с думите: "Какво те кара да мислиш, че можеш да имаш банка? От 10-15 години все се опитваме и все неуспешно. Не виждаш ли - от мексиканците банкери не стават."

 Но тя постоянствала и сега тази банка е илюстрация на една от най-големите истории за успех в Източен Лос Анжелес…

След като Панамериканската национална банка преуспяла, нашата героиня Рамона Бануелос се насочила към още по-големи висоти и станала тридесет и четвъртият

ковчежник на Съединените щати. Нейният подпис фигурира върху милиони щатски долари.Можете ли да си представите това? Една бедна мексиканска емигрантка,

която имала голяма мечта и станала ковчежник на най-голямата финансова общност в света.

 Днес Рамона Бануелос(на 89 г.), с всичко, което името й вече означава, се е върнала обратно в Южна Калифорния, заета с новите си мечти, преследвайки новите си цели. И всичко това с ясното съзнание, че ЦЕЛТА Е ПРОСТО ЕДНА МЕЧТА С КРАЕН СРОК. 

                                                                   Джо Витале

Да нагласим платната!

Всички сме изпитвали силата на разочарованието, отчаянието, сърдечната болка. Защо тогава всички ние, всеки на своя собствен кораб на живота, започвайки своя път от един и същи пункт и стремейки се към едно и също крайно пристанище, се оказваме на такива различни места в края на пътя? Нима всички не плаваме по едно и също море? Нима не духат едни и същи ветрове-обстоятелства? И нима всички нас не ни брулят вълните на неудачите?

Това, което ни тласка в различни посоки е начина, по който избираме да нагласим платната си. Именно начина ни на мислене, т. е. това как мисли всеки от нас определя къде ще бъде всеки от нас в края на пътя. Основната разлика се състои не в различните обстоятелства. Основната разлика се определя от нагласата на платната. При всеки от нас има едни и същи обстоятелства. Всички изпитваме разочарования и съмнения. Всички имаме сривове и минути, когато независимо от всички планове и максимум усилия, всичко се руши просто пред очите ни.

Сложните обстоятелства не са нещо специално предназначено само за бедните, необразованите или нуждаещите се. И на богатите и на бедните децата изпадат в беда. И богатите и бедните имат семейни неприятности. Богатите и бедните срещат проблеми, които могат да доведат до финансов или личен крах.

В крайна сметка, качеството на  живота не се определя от това, което се случва, а от това какво ще направим тогава, когато с големи усилия сме нагласили платната и изведнъж открием, че след всичките ни усилия, вятърът е сменил посоката си. Ако вятърът се е променил, ние също трябва да се променим. Ние сме длъжни отново да се изправим на крака и да пренагласим платната така, че отново да насочим кораба в избраната от нас посока.

 “Нагласянето на платната”, това как мислим и как реагираме, има много по-голяма заслуга за разрушаването на живота ни, отколкото всяка несгода, която срещаме. Колко бързо и адекватно реагираме на сполетялото ни нещастие е много по-важно от самото нещастие. Когато осъзнаем това, тогава ще можем с готовност да признаем, че най- голямото предизвикателство в живота ни е способността да контролираме процеса на собственото си мислене.

За да се научим да пренагласяваме платната при промяна на вятъра и да не позволяваме да ни отнася в грешна посока, ще се наложи да си изработим съвършено нова дисциплина. Ще се наложи да поработим над създаването на мощна лична философия, която ще ни помогне положително да влияем на всичко, което правим, мислим и избираме.

Ако успеем в този струващ огромен труд опит, резултатът ще бъде промяна на нашия доход, на банковата ни сметка, на стила ни на живот и взаимоотношенията ни с хората. Ако успеем да променим възприятието си, съжденията и решенията си относно главните жизнени въпроси, то ще можем коренно да променим и живота си.

                                                            
Автор: Джим Рон 

Надникни зад фактите, там може да откриеш своето чудо!

Когато телефонът ти мълчи не си мисли, че приятелите ти не ги е грижа за теб. Може би точно в този момент те имат нужда от твоята подкрепа, от твоето насърчение. Може би те също стоят потънали в своите си мисли и проблеми и очакват твоето позвъняване. Затова не се колебай да им се обадиш първи!

Когато чуваш тиктакането на часовника това означава, че имаш твърде много свободно време. Концентрирай се върху нещо ново. Направи нещо, което ти доставя удоволствие. Почети книга или се разходи. Виж един епизод от любим сериал. Заеми се с някое хоби или започни да учиш чужд език. Това ще те обогати невероятно.

Когато няма кого да чакаш, не се оставяй да те завладее песимизъм! Излез навън, прояви интерес към хората и е възможно да намериш нов приятел.

Не кради късчета чужд живот, за да запълниш своя. Ти си уникален и затова бъди себе си. Знаеш ли колко много хора искат да приличат на теб?

Когато няма с кого да поговориш, можеш да разговаряш със себе си. Това не е заболяване. Имаш да си направиш равносметка за толкова много неща! Да промениш старите си мисловни модели и да започнеш да мислиш по нов, нестандартен начин, който ще те измъкне от това сиво ежедневие и ще направи живота ти да блести в много цветове. Трябва да промениш нещо, за да се промени нещо!

Ако стоиш с дни затворен в празния си апартамент, за да плачеш, време е да превърнеш това в сълзи на радост. Покани приятел, с който да се смеете заедно или излез навън и потърси красотата на най-невероятните места. Виж онези две гълъбчета, които се гонят весело, без да ги е грижа за натовареното движение и мръсния въздух. Погледни на отсрещния балкон онова самотно цвете, което е разтворило ярките си червени цветове и е гордо, че е единствената украса върху опушената сграда. Загледай се в онази микроскопична мравчица, метнала голям товар на гърба си. Започни да броиш колко пъти ще го изпусне и ще се върне обратно за него, опитвайки се да го пренесе през едно препятствие. Ще останеш много учуден, че тя никога няма да се откаже, дори и да се наложи да го направи сто пъти. А ти след колко опита се отказваш?...

Когато си мислиш, че никой не те разбира, не бъди тъжен. Помисли си колко е хубаво да бъдеш различен! Приеми го като привилегия, защото можеш пръв да проявяваш разбиране към другите. Това определено ще те издигне едно стъпало над тях и ще ти даде сила и самочувствие. Тогава няма да се нуждаеш от нечие разбиране, за да се чувстваш добре.

Когато ти се иска да крещиш от безизходица, спомни си, че винаги, ама винаги има резервен вариант! Затова се успокой! Огледай се наоколо, вслушай се в звуците, внимавай на случайните разговори, които се водят около теб, моли се, прочети нещо, пусни музика, отвори интернет, пусни телевизора... Никога не знаеш от къде ще дойде отговора, но той със сигурност ще те изненада. Дали ще е случайно дочута фраза, текст от песен, параграф от книга, съвета на един приятел или внезапно осенила те мисъл, вариантите са толкова много. От теб се иска само да слушаш и да внимаваш, за да го откриеш!

Колкото и сигурни да се чувстват хората в себе си, запомни: те  винаги ще имат нужда от теб!

Позволи на себе си да казва по-често "обичам те", без да гo очакваш обратно.

Но тъй като това е един Божествен неотменим закон, ще започнеш да гo получаваш обратно умноженo многократно, от най-неочаквани източници.

И ако въпреки това продължаваш да се чувстваш самотен, запомни: Божествената сила е гъвкава, безмълвна и неустоима. Тя изравнява планини, запълва долини и не познава поражения! Тя е един неизчерпаем извор и винаги е на твое разположение.

Дръж се приятелю, аз съм тук за теб!

Създай нови реалности за себе си!

Животът ти има силата да бъде едно прекрасно пътешествие, изпълнено с фантастични моменти и интересни преживявания. Той може да бъде една удивителна разходка, ако си готов да се впуснеш в изследването на нови неща. Когато си изпълнен с ентусиазъм, ти можеш да имаш преживявания, които да изпълват живота ти с радостни чувства. Една перипетия дава мощен тласък на кръвта ти и кара сърцето ти да бие силно в очакване, докато се простираш извън предполагаемите граници на човешката природа. Приключенията разширяват твоите хоризонти и те водят в нови привлекателни светове. Когато почувстваш онази жизнерадост, с която те зарежда изборът да поемаш нови рискове, тогава оценяваш по-добре значението на приключенията.

Тъй като развитието на живота ти зависи от теб самия, ти можеш да решиш дали да изградиш един живот, изпълнен с удивителни преживявания или да вехнеш, оставайки в зоната си на сигурност. Тогава ти никога няма да почувстваш мощния импулс, който ти дава едно смело пътешествие и никога няма да изпиташ удоволствието от него. Един живот, който е беден от към приключения, може да те кара да чувстваш сигурност, но ще му липсва смисъл и цвят. Ако никога не поемаш рискове, то никога няма да можеш да отвориш крилете си и да полетиш и ще се лишиш от развитие…

Осмисли приключенията, които си имал до сега в живота си. Онези моменти, когато си правил скок на вяра и си преодолявал ограниченията на своя комфорт, са ценни подаръци, които получаваш, когато прегърнеш живота с радост. Те могат да се превърнат в повратни моменти в личната ти история и да те вдъхновяват за създаване на нови реалности за себе си винаги, когато го пожелаеш… Би ли искал да запълниш живота си с повече приключения? Ако да, ето един съвет от Гьоте:

          Всичко, което можеш да направиш

                    Или мечтаеш да направиш,

                               Направи го!

          Смелостта разполага с всички средства -

                       Интелект, сила и магия!

                                  Cherie Carter-Scott, Ph.D

Дупките на Щастието!

Стив Уейн е един млад мъж, който кара хиляди хора да се усмихват ежедневно. Израснал в Австралия, в дом с разкошна градина, наследил уменията на дядо си - градинар, той заменя широтата на петия континент с двустаен апартамент без балкон, за да учи дизайн в Лондон.

Движещ се обикновено с велосипед, Стив установява каква постоянна заплаха са дупките по улиците.

Така се ражда идеята да запълни тези дупки с миниатюрни цветни градинки, които биха изострили вниманието на минувачите, на колоездачите и на шофьорите.

И не само това – усмивките, които се появяват по лицата на хората, са най-голямата му награда.

Той използва ниски растения с ярки цветове, за да бъдат по-лесно забелязвани от минувачите. Неговият първи опит, просъществувал само два часа, преди да бъде прегазен. Тези цветни вълшебства имат кратък живот, най-дълго живялата градинка е 3 седмици...

Това се превръща в страст, постоянно се раждат нови идеи и сега Стив не може да се спре да търси дупки.

Изграждайки миниатюрните си градинки, той допълва пейзажа с пейки, шезлонги, столове, телевизори, телефонни кабинки, кошнички за пикник, велосипеди, дори пиано и тенискорт.

Неговият блог във Фейсбук има повече от 25 хиляди посетители. Неговите фенове и колеги постоянно му споделят своите идеи и му помагат за нови „дупки на щастието”.

„Харесва ми да стимулирам въображението на хората. Моите произведения превръщат нещо толкова банално, като една черна дупка, в нещо, което кара хората да се усмихват и да се замислят за своята околна среда и как могат да я направят по-красива... Аз създавам малки моменти на щастие и напомням на хората, че трябва да спрат и да усетят аромата на розите. И ако това може да ги вдъхнови да излязат на улицата с един инструмент пред своя дом и да направят една малка градинка, би било великолепно.”

Изкуството на Стив вече надхвърля границите на Англия и запълва дупки в Милано, Германия, Лас Вегас, Индия...

Завръщане към... себе си!

Моето щастие съм си аз, а не ти!

Не само защото ти може да си просто един зрител, но и защото ти искаш да бъда нещо, което аз не съм.

Не мога да бъда щастлива, когато се променям, само и само, за да задоволя твоя егоизъм.

Нито пък мога да се чувствам спокойна, когато ме обвиняваш, че не мисля като теб или че не виждам нещата така, както ги виждаш ти.

Наричаш ме бунтарка. Обаче, всеки път, когато не се съгласявам с теб, ти се бунтуваш срещу мен.

Не се опитвам да променям твоя ум - знам, че е трудно да бъдеш просто себе си. И не мога да ти разреша да ми диктуваш каква да бъда аз, защото цялото ми внимание е съсредоточено в това да бъда себе си.

Казваш, че съм прозрачна и лесно ме забравят. Тогава защо се опитваш да ме използваш , за да докажеш на себе си кой си ти?

                                                             Мишел, 1969 г.

Да се завърнем към себе си. Имаме такива прекрасни възможности! Да виждаме, да чуваме и да докосваме, да помирисваме и да вкусваме, да чувстваме и да обичаме, да се смеем… Какво богатство! Но сме забравили как да го правим. Уникални сме, но се задоволяваме с посредственост. Когато признаем колко е важно да се завърнем към уважението към себе си, да обичаме себе си и да осъзнаем, че всичко произхожда от вътрешния ни свят, тогава имаме какво да дадем на другите…

Една мечта и 12 хиляди усмивки

Молбата за помощ може да дойде от някоя болница в Мозамбик или Индия, Украйна или Грузия, остров Мавриций, Сърбия или от някоя друга бедна страна, където децата със сериозни сърдечни заболявания имат много малък шанс да оцелеят.

Той ще откликне веднага, ще пътува където и да е, за да спаси една душичка. И всеки път, когато влиза в операционната, се моли на Бог да направи Своето чудо… Става въпрос за големият детски кардиолог-хирург от гръцки произход, д-р Авксендиос Калагос. Шеф на кардиологията в Университетската болница на Женева и основател на организацията „Сърце за всеки”, от 1998 г. пътува по целия свят, за да оперира деца. До този момент д-р Калагос е предложил своите услуги на 12 хиляди малки пациенти. Цената на тези операции достига до 3 млн. евро на година. Неговата награда, както обикновено казва, е усмивката, която разцъфтява  отново върху едно детско личице. Поради тази причина той се старае поне веднъж месечно да пътува до някоя страна, където се нуждаят от него. По време на пребиваването си в тази страна, той прави колкото се може повече операции, работейки от 15 до 18 часа на ден.

Д-р Калагос, 55 г. днес, роден и израснал в Истанбул, е завършил Американския медицински институт в родния си град. Той си спомня с носталгия за града, който е трябвало да напусне заедно с родителите си през 1980 г. „Ние бяхме едно от многото семейства, принудени да напуснат поради многобройните проблеми, които възникнаха за гърците по онова време.” Неговият баща, известен лекар в Истанбул, го е съветвал винаги да се вслушва в болката на хората, особено тези, които живеят в бедност.

Единствената му цел от самото начало е била да стане кардиолог-хирург. „Нямах търпение да завърша и да започна специализация. Когато бях малък, баща ми ме пращаше да купувам вестници. Един ден, през 1967 г., видях на първа страница новината за първата трансплантация на сърце от

д-р Кристиан Барнард в Южноафриканската република. Бях 7-годишен тогава и щом се прибрах в къщи казах на баща си, че искам да стана хирург като този доктор. И Бог ми помогна да осъществя мечтата си. Всеки път, когато се намирам над хирургическата маса, непрекъснато призовавам Бог за помощ. Веднага, след като всичко е завършило добре, аз не пропускам да Му благодаря и да Му се възхищавам. Аз вярвам силно в Бог, а и моят дядо беше свещеник.”

След Истанбул заминава за Лондон, където специализира при водещия световен кардиохирург сър Магди Якуб, който е извършил повече трансплантации на сърца от всеки друг хирург в света. „С д-р Якуб имаме дългогодишно приятелство и аз съм много радостен за сърдечната клапа от стволови клетки, която той успя да създаде заедно със своя екип.”

След като специализира кардиохирургия в Лондон, от 1993 г. д-р Калагос се посвещава на малките си пациенти – деца и бебета в Париж и Съединените щати и в крайна сметка, на възраст 40 г. става редовен преподавател по медицина в Женевския университет.

Той е създател на патента Kalangos Ring и всички приходи от него отиват за фондацията му „Сърце за всеки” и за преквалификация на лекари и медицински сестри от третия свят в Женева.

Патентът Kalangos Ring представлява единствен по рода си пръстен, който се поставя на повредената митрална клапа, създаден специално за деца. Благодарение на него от 2005 г. насам са спечелили битката си за живот повече от 4 хил. деца.

Фондацията „Сърце за всеки” е създадена през 1998 г. и днес тя наброява 50 лекари от Испания, Америка, Франция, Белгия, Швейцария, Англия. „Баща ми беше голям филантроп. Той беше главният ми стимул да създам фондацията.”…

                                                                            От Рита Мела

                                       Източник:  http://www.dimokratianews.gr/

 

Ти си достатъчно добър!

Синдромът добро, по-добро, отлично по своята същност представлява унищожителна и много трудна конкуренция. Ние можем да преодолеем нашата нужда да доминираме над другите и да ги засенчваме, усвоявайки в речника си думата достатъчно.

Достатъчно е една прекрасна дума, която неутрализира силата на добро, по-добро, отлично. Тя създава едно усещане за пълнота и завършеност. Когато на края на един обяд казваме „нахраних се добре”, това означава, че сме заситени и доволни. Тук не търсим добро, по-добро и отлично. Думата достатъчно съдържа в себе си голяма сила. Когато я усвоим в дълбините на душата си, можем да се отпуснем и да пожънем плодовете на нашите усилия. Позволете ми да ви дам един пример за нейното приложение:

Преди известно време трябваше да изнеса лекция на един еднодневен симпозиум. В програмата щяха да вземат участие още трима известни говорители в областта на личностното развитие. Докато се подготвях да се кача на трибуната и да се обърна към триста души аудитория,  адреналинът ми скочи до небесата! Моят съпруг Марк ме целуна по бузата и ми прошепна на ухото: „Ще бъдеш най-добрата!”  В миналото ми харесваше да чувам тези думи, имах нужда от тях. Изведнъж, обаче, осъзнах негативните последици на стремежа ми „да бъда най-добрата”. Това ми създаваше напрежение, отчуждаваше ме от другите говорители и ме отдалечаваше от моята ЦЕЛ, която беше да помагам на другите. Веднага щом осъзнах това, прошепнах на ухото на Марк: „Благодаря за любовта и подкрепата ти, но следващия път по-добре ми кажи: „Ще бъдеш достатъчно добра!” И така, освободена от нуждата да бъда най-добрата, аз се качих на трибуната със самочувствие, знаейки, че единствената ми цел беше да дам любов на този свят, а не да се съревновавам с други, които от своя страна се стремят също да дадат любов на другите… Освободена от стремежа си да се конкурирам, аз изнесох най-добра лекция на живота си до този момент…

За мен е важно как да се научим да трансформираме манталитетът победа или поражение в духа на една почтена проява. Макар, че не можем да променим света, ние можем да се освободим от тресавището на негативната конкуренция, която съществува днес. Ако погледнем на нашите опоненти като на съюзници, независимо дали става въпрос за спорт или бизнес, светът ще се зареди с нова сила. Под приятелското предизвикателство от един талантлив „партньор”, ние ще имаме интерес да подобрим уменията си. Ще мобилизираме нашите сили – физически, духовни и умствени – за да дадем най-доброто от себе си. Когато това се случи, ние ще станем истински съюзници, помагайки си един на друг да подобрим своите способности, променящи цялата динамика на играта на живота. Така никой няма да се окаже губещ, в тази игра печелят и двете страни…

                                                      Dr. Susan Jeffers

Днес ще бъда господар на емоциите си

  Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират. Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми ще се повишава и понижава.

Днес ще бъда господар на емоциите си.

Един от почти неразбраните природни трикове е всеки ден да се събуждам с настроение, различно от вчерашното. Вчерашната радост ще стане днешна тъга; но от днешната тъга ще води началото си утрешната радост. Дълбоко в мен има колело, което постоянно се върти от тъга към радост, от възбуда към потиснатост, от щастие към меланхолия. Както при цветята, сега разцъфналата ми радост ще посърне и изчезне в униние и все пак ще помня, че както увехналото цвете носи семето на бъдещия разцвет, така и днешната тъга носи зародиша на утрешната радост.

Днес ще бъда господар на емоциите си.

А как ще овладея емоциите за да бъде ползотворен всеки ден? Защото, ако настроението ми не е подходящо, денят ми ще бъде неуспешен. За да виреят, дърветата и растенията зависят от атмосферните условия, а аз изграждам собствените си условия, нещо повече - пренасям ги със себе си. Ако на клиентите си занеса нещастие, униние, мрачно настроение и песимизъм, те ще реагират с нещастие, униние, мрачно настроение и песимизъм и няма да купят нищо. Ако нося радост, ентусиазъм, духовитост и смях, моето настроение ще ми даде богат урожай от продажби и цял хамбар злато.

Днес ще бъда господар на емоциите си.

А как ще овладея емоциите си така, че всеки ден да е щастлив и ползотворен? Ще науча тази вековна тайна: слаб е, който разрешава мислите да контролират действията му, силен е който заставя действията си да контролират мислите. Всеки ден, щом се събудя, ще следвам този план за борба, преди да са ме завладели силите на тъгата, самосъжалението и неуспеха:

ако се чувствам подтиснат, ще пея;

ако се чувствам тъжен, ще се смея;

ако се чувствам болен, ще работя двойно повече;

ако чувствам страх, ще се хвърля напред;

ако се чувствам малоценен, ще облека нови дрехи;

ако се чувствам несигурен, ще повиша глас;

ако чувствам бедността, ще мисля за предстоящото богатство;

ако се чувствам нищожен, ще си спомня целите си.

      Днес ще бъда господар на емоциите си.

     Отсега нататък ще знам, че само хора с посредствени способности могат винаги да са на собствената си висота, а аз не съм посредствен. Някои дни ще трябва непрекъснато да се боря срещу сили, които рязко биха ме повалили. Такива като отчаяние и тъга се разпознават лесно, но има други, приближаващи с усмивка и приятелска ръка. Те също могат да ме унищожат. Никога няма да изоставям контрола си срещу тях. Ако стана прекалено самоуверен, ще си припомня неуспехите си. Ако си угаждам прекалено много, ще си спомня глада в миналото. Ако усетя тихо задоволство, ще помисля за конкуренцията. Ако ми се усладят моменти на величие, ще си спомня моменти на срам. Ако се почувствам всемогъщ, ще се опитам да спра вятъра. Ако постигна огромно богатство, ще си спомня за една ненахранена уста. Ако се възгордея извънредно много, ще си спомня момент на слабост. Ако почувствам, че съм неповторимо опитен, ще погледна звездите.

    Днес ще бъда господар на емоциите си.

     И с това ново знание ще разбирам и различавам настроенията и на онзи, към когото се обръщам. Ще проявявам снизхождение към гнева и раздразнението му в този ден, защото не знае тайната на контрола на ума. Мога да издържа стрелите и обидите му, защото знам, че утре ще се промени и близостта с него ще бъде удоволствие.

Никога вече няма да преценявам човек от една среща; никога вече няма да пропускам в утрешния ден да посетя отново онзи, който днес ме посрещна с омраза. В този ден той няма да купи златни колесници за грош, докато на следващия би сменил дома си за едно дърво. Това тайно знание ще бъде ключът ми към огромно богатство.

    Днес ще бъда господар на емоциите си.

    Отсега нататък ще познавам и откривам мистерията на настроенията в цялото човечество и в мен. От този момент съм готов да контролирам различните личности, които се събуждат в мен всеки ден. Ще овладея настроенията си с положителни действия, а овладея ли ги, ще контролирам съдбата си.

Днес аз контролирам съдбата си, а тя е да стана най-великият търговец в света.

      Ще овладея себе си.

      Ще стана велик.

                    Най-великият търговец на света  – Ог Мандино