четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Днес ще престана да съдя другите!

Обичам те такъв, какъвто си! Зная, че ти си човек и в някой момент може да ме разплачеш!

Макар, че ти е трудно да се изразяваш знам, че ме обичаш толкова, колкото можеш.

Въпреки, че те познавам малко, когато ми подаваш ръка, я приемам с благодарност и никога не се питам дали имаш скрити мотиви.

Може да си постоянно до мен, но знам, че не си даденост и затова полагам усилия да не те загубя.

Не се опитвам да те обсебвам, защото ако не си себе си, няма да ми бъдеш от полза.

Може да не съм целият свят за теб, но ми е толкова хубаво, когато ме караш да се усмихвам.

Прости ми когато те разочаровам, защото все пак и аз съм човек.

Ако понякога се държиш така, сякаш ти е все едно дали съм до теб, макар че ми е трудно, се старая да не го приемам лично. Ще направя всичко възможно, за да разбера какво те терзае, какво е това нещо, което ти отнема радостта и те прави толкова недружелюбен.

Не изчезвай за толкова дълго време. Искам да знаеш, че ме е грижа за теб и се притеснявам, когато знам, че си скрит някъде и плачеш сам.

В живота си може да срещаш много неподходящи хора, но те няма да се навъртат дълго около теб, ако продължаваш да живееш по собствените си стандарти.

Когато всичко свърши, нищо не е свършило. Защото… винаги ще има нови страни да изследваш и нови хора да обичаш.

Заради няколко души, които са те наранили , не си струва да губиш вярата си в хилядите други, които те обичат.

Може да ми отнеме време, докато разбера, че ти си този, който си и ако на мен не ми харесва, това не означава, че си лош човек, а че се намираме на различни честоти.

Днес ще престана да те съдя и ако ти все пак продължиш да го правиш, аз просто ще ти подаря най-добрата си усмивка!