Да запалим звезда

Мълчи небето опустяло. Душата - хаос. Има дни, когато светът се свива на кълбо - твърдо, остро, безпощадно. Все едно някой го търкулва в стомаха ти - да нямаш мир, да ти тежи.

Ах, този свят! Така жадуван, толкова красив! Кой залага капаните, в които попадаме, увлечени в мечти и стремежи? Защо преценките понякога са грешни? Дали от глупост? От наивност? От незнание? От доброта? Или просто трябва да преминем през изпитания, за да се повдигнем?

Кога обръщаме очи нагоре? Когато търсим помощ. Когато сме опитали да се спасим сами, но проумяваме - това е невъзможно. Тогава в спомена изпепелен се връща истината за небето. Молитвите сами напират, намират ни и си проправят път в душите - от нас към Този, който винаги е тук, защото ни обича. Светлина е Неговата същност. Примесена с любов. Но все забравяме за тази светлина, за неотменната любов.

Защо небето нощем свети? Защо е пълно със звезди, които се опитват да ни кажат нещо? Но ние не повдигаме очи… Звездите са небесните огньове, запалени за нас. От Някой, който ни обича.

Да запалиш звезда, като знак на любов! Като тайно послание, закачено в небето. Да откъснеш парченце от своята малка душа, в което да сложиш искра от сърцето си. Да се повдигнеш на пръсти - високо, високо и да запалиш звезда. Можеш ли? Просто опитай. В някоя нощ безнадеждна, тъмна, студена и тъжна. Успееш ли, значи има спасение. Не казвай не мога. Някой друг сигурно се нуждае от същото. Подари му звезда! Подари му любов! Подари му частица от своята светеща същност. За да бъде спасен. За да бъдеш спасен. Ще станете двама. А ако и той запали звезда? И други?

Така се раждат звездите. Една по една, до безброй.

Да запалим звезда!

Автор: Калина Томова

Благодаря ви, че бяхте с мен! Споделете статията с приятелите си! А тук съм приготвила още интересни неща за вас:

Не се опитвай да събереш
 счупен човек

Баба ми Чудото

Да, победих рака,
но това не ме определя